Убитата ви клетва
Облечена в бяло,
изцапана с кръв,
преливат се отляво,
кръвта и бялото струят.
Цигулки свирят,
лицата, втренчени във мен.
Коя е тази полужива,
облечена във кървав тоалет?
Изправям си главата и отмятам
кафявата коса, усмивка бегла.
"Не зная аз коя съм", проговарям -
навярно съм убитата ви клетва.
© Женя All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
