Nov 22, 2016, 3:56 PM

Училището

844 2 0

И ето пак е седем,

алармата звъни.

Трябва аз да ставам,

ще покорявам планини.

 

Мия си лицето,

сресвам аз косата

и тихичко се питам

дали за мен е таз задача.

 

Преди минути станах,

а копнея за леглото,

изтривам тези мисли 

и слагам аз кафето.

 

Пускам новините,

после сменям аз канала,

а дават там в леглото

дама по пижама.

 

Поглеждам към леглото,

възглавницата ме вика:

„Ще ти сложа аз главата 

на меко да поспинка “.

 

Затварям аз очите 

и виждам госпожата,

отсъствия как пише

на дневника в графата.

 

Оставям аз кафето,

нощницата свалям,

поглеждам в гардероба,

а там... пак нищо няма.

 

Излизам на простора,

вятъра ги духнал,

гледам мойте дрехи 

на комшийската ограда.

 

Връщам се отново вкъщи,

слагам нощната премяна,

пускам новините

и сядам на дивана.

 

Не е за мене таз задача,

да ставам рано в седем

и дрехите да търся 

на комшийската ограда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Donika Jelkova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...