И ето пак е седем,

алармата звъни.

Трябва аз да ставам,

ще покорявам планини.

Мия си лицето,

сресвам аз косата

и тихичко се питам

дали за мен е таз задача.

Преди минути станах,

а копнея за леглото,

изтривам тези мисли 

и слагам аз кафето.

Пускам новините,

после сменям аз канала,

а дават там в леглото

дама по пижама.

Поглеждам към леглото,

възглавницата ме вика:

„Ще ти сложа аз главата 

на меко да поспинка “.

Затварям аз очите 

и виждам госпожата,

отсъствия как пише

на дневника в графата.

Оставям аз кафето,

нощницата свалям,

поглеждам в гардероба,

а там... пак нищо няма.

Излизам на простора,

вятъра ги духнал,

гледам мойте дрехи 

на комшийската ограда.

Връщам се отново вкъщи,

слагам нощната премяна,

пускам новините

и сядам на дивана.

Не е за мене таз задача,

да ставам рано в седем

и дрехите да търся 

на комшийската ограда.