Учителката
Мишчицата сива,
весела,игрива,
на двора се завтече
и на петлъо рече :
- Ей там,под хамбара
житчице съм сбрала,
та за цяла зима
храна да си имам.
Но съм си саминка,
нямам аз дружинка.
Обичам да играя,
сто приказки зная.
Моля те, сега вземи ме,
учителка направи ме
на пиленцата ти красиви.
Зная,че са ученолюбиви.
Ще ги уча как да пеят,
весело ще си живеят.
Как зрънца да си кълват,
умни,силни да растат.
Много аз ще ги обичам,
винаги след тях ще тичам.
А ти,кацнал на стобора,
ще наглеждаш всичко в двора,
ще ги гледаш и се пъчиш.
Няма хич да се измъчиш.
Всичко аз за тях ще правя,
от грижите ще те избавя,
а за мен ще е признание,
че съм им дала образование!
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
