Удавник
УДАВНИК
… от люлката до гроба
удавници сме ние…
Свилен Капсъзов („Измерение“)
На великата скръб в океана
ме захвърли случайната участ,
не намерих греда да се хвана
и потънах, преди да науча
на живота основния смисъл
и защо съм дошъл на Земята.
В суета се поетът улисал
и за рими сменил необята.
Да проклинаш Съдбата – е глупост!
За каквото помолих – получих.
Под небесно-безстрастния купол
да презирам света – се научих
и за нищичко вече не моля! –
Ненаситна е земната жажда.
Не намерих у себе си воля
да обичам, да съм, да изграждам…
От околните нищо не искам
и за себе си нищо не чакам!
Не разбихме с душата ми низка
на безсмъртния страх похлупака.
В океана на скръб нечовешка
не можах – примирен – да заплувам
и се давя, и късам с насмешка
на химерите книжния лувър…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
