Удавяне
Искаше ми се да мога
да бъда точно като теб,
да скачам смело в обръч от огън,
без да се страхувам от пътя напред,
без да се страхувам кой ще срещна,
и най-вече кой ще остане назад,
без да се вкопчвам във хора и вещи,
без да превръщам някой в моя свят.
Искаше ми се да мога
да имам твоите крила,
да разпилявам всяка строгост,
да се преливам в всяка синева,
да нямам нищо и нищо да не искам,
да обичам до лудост в един момент,
в който да мога душата си в друг да разплискам,
но да си тръгна после неприкосновена.
Искаше ми се да мога…
И всъщност някога аз бях,
а днес ме изгаря страх от сбогом…
А как ми е непривичен този страх…
Така ми се иска да съм твоя,
а ти не искаш да притежаваш…
Така ми се иска на ум да не ти се моля
и просто да взимам, каквото ми даваш,
без да мисля за днес, вчера и утре,
без да мисля за край и начало.
Така ми се иска чувства да не трупам.
Така ми се иска да съм ти огледало,
да съм свободна, искряща, лишена
от рамки, окови, измерения…
И съм. За другите.
Пред мълча смирено.
Давя се в желание и възхищение…
19.03.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
