Ухае ми на теб...
Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя...
и бяла маргаритка ме помоли
листенцата ѝ пак да преброя.
Те винаги са девет.
Ах, защо ли
все казват:
"Той те чака и сега!"
Ухае ми на щастие...
На люляк!
На дъхави откоси.
И на теб.
Луната виторога пак е в пурпурно
и влюбено и пее луд щурец.
Поемам дъх,
наситен с любовта ти.
Забравям, че си някъде
далече.
Ухае ми на теб.
И на душата ти.
Защото ТИ си в мен.
Сега
и
ВЕЧНО...
© Деница Ангелова All rights reserved.
.
