Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе...
Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе.
Ухае на Май и на слънце.
Земята във унес тъче ли тъче
живота си – зрънце по зрънце.
Щастливи са птиците, свили гнезда
в дърветата, слепи до вчера.
Протяга се утрото в цветна роса
и радости с вятъра мерят.
Ухае на пролет. Ухае на свят
пречистен, различен и нов.
Ухае на изгрев в най-яркия цвят.
Ухае на много любов.
© Деа All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и китка зад ухото имам