Уикенд
Как хубаво е в този рай неземен,
да се събудиш рано сутринта,
без нужда от транспорт служебен,
без трескава, припряна суетня.
Как хубаво е да се излежаваш,
поне до десет без петнадесет часа,
и да не бързаш, а да съзерцаваш,
танцуващата по тавана светлина...
От кухнята, да чуеш как похлопват
с лек, дразнещ звън тигани и паници –
жена ти с тъщата да чуеш, как се сопват,
една на друга, пържейки мекици...
Синът ти да изприпка през вратата,
за да събуди татето да става,
че наредена е закуската богата
и баба с деди гости са, тъдява.
То хубаво, ама пък, чак пък толкоз –
със тъста, как да е, ала със тъщата
все влизаме в апотеоз,
когато ми прекрачи в къщата...
А беше рай... Ще трябва да се става,
за да посрещна на семейната трапеза,
горгоната, която и представа
си няма, че с усмивка и се плезя.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
