Уж
Уж
Сине, сине, чакай, обясни ми,
види се, не мож разбра,
стара съм, бая години
ми тежат на таз снага!
Гръб превивам и изправям,
ала мисъл ми една,
ха... речи ми... ех, що става
вред по нашата страна!
Уж си имаме държава
и, казват, от бая,
а умни люде думат
от хиляди лета!
Уж българи сме всинца,
по вид и по душа,
но някак си не идат
добрите ни неща!
Уж любим род, родина,
но нещо не върви,
днес едного затрили,
а утре... иди, че разбери!?
Уж българи ни управляват,
а пък аги ги назовават!
Кажи, що иде днес така
в изстрадалата ни страна!?
Уж, знае се отколе,
че обичта една,
способна е бре, синко,
да промени света!
Но тук това не виждам
във нашата страна,
омразата е всичко,
а после и страха!
Поех аз бабина ръка,
целунах я със много топлина.
Да си жива, здрава, още сто лета,
Господ наш говори чрез твоите уста!
... И туй е, стара майко, цялата беда,
че УЖ народ, че УЖ държава
НИЙ имаме сега!
© Шибил All rights reserved.
