родопски (Шибил)
3 0
15 нояб. 2009 г., 11:18

Уж 

  Поэзия » Гражданская
485 0 3

Уж

 

Сине, сине, чакай, обясни ми,

види се, не мож разбра,

стара съм, бая години

ми тежат на таз снага!

 

Гръб превивам и изправям,

ала мисъл ми една,

ха... речи ми... ех, що става

вред по нашата страна!

 

Уж си имаме държава

и, казват, от бая,

а умни люде думат

от хиляди лета!

 

Уж българи сме всинца,

по вид и по душа,

но някак си не идат

добрите ни неща!

 

Уж любим род, родина,

но нещо не върви,

днес едного затрили,

а утре... иди, че разбери!?

 

Уж българи ни управляват,

а пък аги ги назовават!

Кажи, що иде днес така

в изстрадалата ни страна!?

 

Уж, знае се отколе,

че обичта една,

способна е бре, синко,

да промени света!

 

Но тук това не виждам

във нашата страна,

омразата е всичко,

а после и страха!

 

Поех аз бабина ръка,

целунах я със много топлина.

Да си жива, здрава, още сто лета,

Господ наш говори чрез твоите уста!

 

... И туй е, стара майко, цялата беда,

че УЖ народ, че УЖ държава

НИЙ имаме сега!

© Шибил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Напълно съм съгласен с написаното!
  • Поздрави!
    С обич!
  • Радвам се отново да чета стиховете ти, Родопски! Замислят въпросите на твоята стара майка. И колко мъдрост е побрана, само в 4 реда:
    "Уж, знае се отколе,

    че обичта една,

    способна е бре, синко,

    да промени света!"
Предложения
: ??:??