Уж
Уж
Сине, сине, чакай, обясни ми,
види се, не мож разбра,
стара съм, бая години
ми тежат на таз снага!
Гръб превивам и изправям,
ала мисъл ми една,
ха... речи ми... ех, що става
вред по нашата страна!
Уж си имаме държава
и, казват, от бая,
а умни люде думат
от хиляди лета!
Уж българи сме всинца,
по вид и по душа,
но някак си не идат
добрите ни неща!
Уж любим род, родина,
но нещо не върви,
днес едного затрили,
а утре... иди, че разбери!?
Уж българи ни управляват,
а пък аги ги назовават!
Кажи, що иде днес така
в изстрадалата ни страна!?
Уж, знае се отколе,
че обичта една,
способна е бре, синко,
да промени света!
Но тук това не виждам
във нашата страна,
омразата е всичко,
а после и страха!
Поех аз бабина ръка,
целунах я със много топлина.
Да си жива, здрава, още сто лета,
Господ наш говори чрез твоите уста!
... И туй е, стара майко, цялата беда,
че УЖ народ, че УЖ държава
НИЙ имаме сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шибил Всички права запазени
