Умира душата

Jun 11, 2011, 11:13 PM

Poetry » Love

733 0 2

Падна и последната надежда,

държаща го все още жив,

а сега мълчи и глава свежда –

не чувства ни живота сив.

Затворен с мисли отворени,

живеещ извън своето тяло,

любовта оставя ли корени

за още едно ново начало...

Миналото само рани отваря,

пътя за бъдещето блокира,

спомени далечни то разгаря,

тялото е живо – душата умира.

Нощем в тишината скита –

това е неговият празен рай

и продължава да се пита –

животът му има ли край?

Където изсъхнала любовта спира,

там самотата сама извира,

да командва тялото тя избира,

докато душата тихо умира.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

politylo (Полина Петкова)

2011-07-08T00:52:25+03:00

Караш ме да се замисля над много неща!!! 6+
buboleta (Емилия Зафирова)

2011-06-12T17:02:15+03:00

Много силно и истинско!