dragon (Никица Христов)
220 657
11.06.2011 г., 23:13 ч.

Умира душата 

  Поезия » Любовна
702 0 2

Падна и последната надежда,

държаща го все още жив,

а сега мълчи и глава свежда –

не чувства ни живота сив.

 

Затворен с мисли отворени,

живеещ извън своето тяло,

любовта оставя ли корени

за още едно ново начало...

 

Миналото само рани отваря,

пътя за бъдещето блокира,

спомени далечни то разгаря,

тялото е живо – душата умира.

 

Нощем в тишината скита –

това е неговият празен рай

и продължава да се пита –

животът му има ли край?

 

Където изсъхнала любовта спира,

там самотата сама извира,

да командва тялото тя избира,

докато душата тихо умира.

© Никица Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??