умирам...

умирам,дори не подозираш...
пишеш че със нея си сега...
но знай че щом не вярваш
в любовта,винаги
ще бяга от тебе тя....
умирам,бавно всеки ден
и кръста на самотник,
нося нощ и ден....
умирам,а ти не забелязваш...
кървящото сърце,ръцете целите
във рани и спомени лъжливи
за хубавите дни...
в който с теб живяхме в свят
пълен с лъжи........
умирам,но ти не го разбираш...
не обръщаш и внимание дори...
но чудя се как ли ще реагираш,
когато покана за погребението ми получиш ти....
тогава в този миг искам да изпиташ болка,такава
каквато беше моята към теб
и бавно ден след ден да искаш да съм пак до теб.....
и да чакаш отново моето съобщение,но
няма я наивницата вече,тя е от теб е доста далече...
и не ще се подиграваш ти отново с мен....
щом легна аз във гроба си студен.........