Sep 24, 2007, 1:14 PM

Уморени мечти

  Poetry
1.2K 0 2

Бавно прелитат уморени мечти,
            издигат се тежко
                  и губят се
                в небосвода
        на две насълзени очи.
     Гаснат в студените длани 
               горчиви сълзи
              и пари до болка
                    спомена
           за твоите сини очи.
             Тръпне душата
            да чуе гласа ти,
               пак лицето ти
              с поглед да галя,
            но вече не мога, уви
     и ти излетя с мойте мечти...


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...