Уморих се
Уморих се от душевни терзания,
от страхове и мисли излишни,
от чужди празни обещания,
и от усмихнати лица двулични!
Уморих се щедро да прощавам,
на хората, доброто незаслужили!
И пак ръката си да им подавам,
когато с дявола съюз са сключили.
Уморих се да нося чужди товари.
Достатъчно! Моите само ми стигат…
Спрях да се моля на чужди олтари,
от днес само в моя ще влизам.
Ще се моля притихнала в него.
Ще се моля за прошка смирено,
пренебрегнала своето „Его“
и забравила сърцето ранено.
Като перо да ми е лека душата.
Ръцете - свободни, за да прегръщат!
За най-близките ще открехна вратата,
които от време на време се връщат.
Ще им оставя там, на стъпалото
в две длани обичта си събрана.
И ноти танцуващи върху пианото
на песен без думи смълчана.
Ще оставя подпрени отвън на олтара
едно сито и една градинска метла.
Със ситото злото да отсяват
с метлата да сбират песъчинки доброта!
© Даниела Виткова All rights reserved.
