Dec 15, 2020, 10:04 PM

Уморих се

  Poetry » Other
541 0 3

Уморих се да тичам след вятъра,
уморих се да гоня мечти,
да живея с трепети някакви,
а накрая все в мен да горчи.

Да съм силна, когато съдбата
ми отнема най-близък и скъп.
От мъка да крещя със цветята
понесла по най-трудния път…

Да се боря до край за живота,
но все пак победила смъртта…
Да си бърша сълзите, че злото
ме дебне тук, пред мойта врата.

Уморих се да падам и ставам,
без посока напред да вървя,
но добро всеки ден аз раздавам -
от сърцето си правя това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...