Apr 6, 2008, 11:54 AM

Упование

Poetry

806 0 7

***
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни.

И гордо, упована да съм своя,
без кървавата вада да ме спре...
отричам се от гнилостта на боя,
смирено не присвивам колене.

И нека да съм чужда на вика ви.
И нека да ме няма в този сал.
Едва ще ви довиждам сред лова ви.
Едва ще ме намирате сред кал.

А аз ще се явявам само нощем,
когато сте приспани и сами...
Когато ще прошепна тихо още...
че някога студът ви ме боли...

Че моите сълзи са ви предвестник,
защото съм пресолна до море...
Не пише ли във утрешния вестник,
че спите под несбъднато небе?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

genkaivanova (Генка)

Много ме впечатли ,признавам си!!

2008-04-08T14:56:27+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Страхотен стих!

2008-04-06T23:03:00+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Страхотно си го казала,
да не бъдем малки, самотни и потъпкани,
адмирирам поезията ти, браво Арлинка!!!
Поисках само да летя...

2008-04-06T13:14:41+03:00
изречена (Мая Попова)

я виж ти! искрени аплодисменти!

2008-04-06T13:08:54+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Пише к'во ли не! А авторката винаги пише... поезия! 'Щото може! Много!
Ave

2008-04-06T13:00:52+03:00