Упование
***
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни.
И гордо, упована да съм своя,
без кървавата вада да ме спре...
отричам се от гнилостта на боя,
смирено не присвивам колене.
И нека да съм чужда на вика ви.
И нека да ме няма в този сал.
Едва ще ви довиждам сред лова ви.
Едва ще ме намирате сред кал.
А аз ще се явявам само нощем,
когато сте приспани и сами...
Когато ще прошепна тихо още...
че някога студът ви ме боли...
Че моите сълзи са ви предвестник,
защото съм пресолна до море...
Не пише ли във утрешния вестник,
че спите под несбъднато небе?
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни.
И гордо, упована да съм своя,
без кървавата вада да ме спре...
отричам се от гнилостта на боя,
смирено не присвивам колене.
И нека да съм чужда на вика ви.
И нека да ме няма в този сал.
Едва ще ви довиждам сред лова ви.
Едва ще ме намирате сред кал.
А аз ще се явявам само нощем,
когато сте приспани и сами...
Когато ще прошепна тихо още...
че някога студът ви ме боли...
Че моите сълзи са ви предвестник,
защото съм пресолна до море...
Не пише ли във утрешния вестник,
че спите под несбъднато небе?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Арлина Todos los derechos reservados
