***
От всяка урна, гаснела без очност,
от всеки стълб, поникнал под земи,
от камъка, заченат от порочност,
злопойно ме примамват врящи дни.
И гордо, упована да съм своя,
без кървавата вада да ме спре...
отричам се от гнилостта на боя,
смирено не присвивам колене.
И нека да съм чужда на вика ви.
И нека да ме няма в този сал.
Едва ще ви довиждам сред лова ви. ...