Насред път срещнали се,
досами селската чешма
(shkaf4eto) левент момък 
и (Etchi) скромна мома. 


 

Мома видях в летен пек,
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата,
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява,
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия ù лик,
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа ù е още рано.
Дойди подир една година,
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година,
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя! 

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз  - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина,
или сърце ти се е присвило?
Преди път, момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи.
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя,
харесване в обич ще порасне,
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Що чух, всичко ще предам
на строг тейко и милно мале.
Ех, едно само няма да издам,
това, що момини страни пали.
Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят,
ще пазят едничката си рожба.


12.10.2010г
цикъл "Съавторски"  и "Звуци от старата ракла"