Приклекнало е слънцето в ливадите.
Неокосените, онези със бодилите.
Премива се в отенъците, алените...
нажарените от копнежите.
И даже вятърът с възхита спира
пред тази гледка да вилнее,
а онемяла, болката притихва,
в жаравата на залеза се скрива.
Във клоните на старата липа
врабчета сиви са се сгушили,
послания изпраща им денят
със огненото на перото си. ...