урок по обичане
Приклекнало е слънцето в ливадите.
Неокосените, онези със бодилите.
Премива се в отенъците, алените...
нажарените от копнежите.
И даже вятърът с възхита спира
пред тази гледка да вилнее,
а онемяла, болката притихва,
в жаравата на залеза се скрива.
Във клоните на старата липа
врабчета сиви са се сгушили,
послания изпраща им денят
със огненото на перото си.
Че още малко, много малко
ще топлят листите гнездата им,
мигът отлита, щастието не е вечно,
ще зъзне зимата в крилата им.
Салкъмът в златните лъчи облян,
потрепна и заброи листата си.
Усмихна се, той беше помъдрял
от дългото очакване във клоните си.
Дъга от многоцветие с копнеж
преля небето в листопада...
Обичал ли си поне веднъж,
не може да не видиш красотата.
..........
Със болка се научих да обичам.
Душата ми кървеше всеки път.
И затова на залеза приличам
със закъснялата си есенна любов.
Ръцете си разтварям да си иде
онази птица с чудните крила.
Любов на заем не приемам.
Обичам ли... обичам от душа.
Неокосените, онези със бодилите.
Премива се в отенъците, алените...
нажарените от копнежите.
И даже вятърът с възхита спира
пред тази гледка да вилнее,
а онемяла, болката притихва,
в жаравата на залеза се скрива.
Във клоните на старата липа
врабчета сиви са се сгушили,
послания изпраща им денят
със огненото на перото си.
Че още малко, много малко
ще топлят листите гнездата им,
мигът отлита, щастието не е вечно,
ще зъзне зимата в крилата им.
Салкъмът в златните лъчи облян,
потрепна и заброи листата си.
Усмихна се, той беше помъдрял
от дългото очакване във клоните си.
Дъга от многоцветие с копнеж
преля небето в листопада...
Обичал ли си поне веднъж,
не може да не видиш красотата.
..........
Със болка се научих да обичам.
Душата ми кървеше всеки път.
И затова на залеза приличам
със закъснялата си есенна любов.
Ръцете си разтварям да си иде
онази птица с чудните крила.
Любов на заем не приемам.
Обичам ли... обичам от душа.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
