Усещам те, толкова близо, 

а всъщност далече си ти. 

Часовникът сънено времето влачи-

безсъница палава бори се с мен.

И нелогични игриви илюзии, 

правят си път във нощта. 

Изглежда че всичко е спряло... 

Дори и не диша света. 

Луната прозя се отново, 

затвори очи.., и заспа. 

Усещам те, толкова близо... 

А няма те, - има само звезди!

И мисля те, толкова живо... 

Часовникът спрял е? Нали?!

Забравям те...

Помня те...

Всичко е само илюзия..?

Игра на съдбата, 

със някаква цел?!

И търся те.., 

после бягам далече, 

във друга реалност с объркан сюжет. 

И чувствам те... 

И изглежда реалност. 

И липсваш ми.., 

без утеха, без гняв. 

И пусто е, всичко наоколо... 

И празно е, 

                  вътре във мен.