nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Nov 3, 2018, 8:20 PM

Усещане 

  Poetry » Love
489 1 4

Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне, 
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние
и друга светлина им е излишна,
а мислите за теб не са безумие, 
напротив – позволяват ми да дишам...
Тогава точно ти си ми насреща
и трябва да се уча пак да сричам.
Но знам, че мога друго – да усещам.
И чувствам, че ме учиш на обичане.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??