nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
3.11.2018 г., 20:20 ч.

Усещане 

  Поезия » Любовна
566 1 4

Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне, 
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние
и друга светлина им е излишна,
а мислите за теб не са безумие, 
напротив – позволяват ми да дишам...
Тогава точно ти си ми насреща
и трябва да се уча пак да сричам.
Но знам, че мога друго – да усещам.
И чувствам, че ме учиш на обичане.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??