Усещане
Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние
и друга светлина им е излишна,
а мислите за теб не са безумие,
напротив – позволяват ми да дишам...
Тогава точно ти си ми насреща
и трябва да се уча пак да сричам.
Но знам, че мога друго – да усещам.
И чувствам, че ме учиш на обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
