УСЕЩАНЕ
Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.
Вгледай се във дебрите на светлината
как разлива я в сребро луната
мрака да прогони тя.
Почувствай как сърцето ми за тебе бие
как душата ми от твойта пие
извор със вода-живот.
Кажи ми ти що значи думата любов
не е ли туй дълбок душевен зов
с който ражда се човека.
© Десислава Симеонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
))