20 feb 2005, 16:21

УСЕЩАНЕ

  Poesía
1.8K 0 1

УСЕЩАНЕ

Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.

Вгледай се във дебрите на светлината
как разлива я в сребро луната
мрака да прогони тя.

Почувствай как сърцето ми за тебе бие
как душата ми от твойта пие
извор със вода-живот.

Кажи ми ти що значи думата любов
не е ли туй дълбок душевен зов
с който ражда се човека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ражда се, ражда се и все в любов ))
    Красиво е

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...