Усещаш ли мига на сливане
и шепота на вятъра в кръвта,
и случващите мигове взаимност,
по-нежни и от пеперудени крила.
Усещаш ли как в мен рисувам те,
с изгряла във душата ми дъга
и хиляди светулки как избухват,
разпръснали в очите ни слънца.
Усещаш ли как този миг е чудо,
мечтая те и те докосвам със дъжда,
усещаш ли как любовта е лудост -
най-сладкото усещане в света.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
