Усещане за самота

Кой те повика да легнеш до мене,

тялото ми на бавен огън гориш,

а искаш глътка вода и спасение...

измамницо... и ти ли нощем не спиш?

Ти идваш често, без да те видя

и често осъмваш, прегърнала моята плът,

изпила до дъно моите мисли,

разпиляла чувствата без посока и път.

Кога ще си заминеш с петлите първи,

уморена от безсънна нощ поредна

и затвориш тежките си порти,

от които зее хладнина и нужда вредна?