Усещане за самота
1K
1
0
Кой те повика да легнеш до мене,
тялото ми на бавен огън гориш,
а искаш глътка вода и спасение...
измамницо... и ти ли нощем не спиш?
Ти идваш често, без да те видя
и често осъмваш, прегърнала моята плът,
изпила до дъно моите мисли,
разпиляла чувствата без посока и път.
Кога ще си заминеш с петлите първи,
уморена от безсънна нощ поредна
и затвориш тежките си порти,
от които зее хладнина и нужда вредна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Паунова Всички права запазени
