Усещане за самота
1K
1
0
Кой те повика да легнеш до мене,
тялото ми на бавен огън гориш,
а искаш глътка вода и спасение...
измамницо... и ти ли нощем не спиш?
Ти идваш често, без да те видя
и често осъмваш, прегърнала моята плът,
изпила до дъно моите мисли,
разпиляла чувствата без посока и път.
Кога ще си заминеш с петлите първи,
уморена от безсънна нощ поредна
и затвориш тежките си порти,
от които зее хладнина и нужда вредна?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Паунова Все права защищены
