Jul 26, 2015, 12:05 PM

Усетих въздишката ти

  Poetry » Other
674 0 6

Усетих въздишката ти

И кичурът се люшна,
ухото потрепери,
сърцето се намери,
извърнах си главата,
забравих за земята,
заплувах в твоя поглед,
товара си изпуснах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Tilenus (Станислав Русев), благодаря! Много си мил Вдъхнови ме да опитам някой път със съвсем хайку

    Ан, радвам се! Ще отделя по-специално място на това стихче в сърцето ми тогава, а го мислех просто за едно дребосъче...

    Илко, трогната съм! Думите ти винаги носят мъдрост Аз съм си перманентно щастлива, но върху щастието понякога наслоявам и други чувства, почувствам ли необходимост и от тях
  • Почти Хайку. Обикновени думи, а... така се развълнувах. Поздрави!
  • Велин, благодаря ти! Радвам се, че ти харесва

    Мисана, в сърцето? Мисля, че за един творец това е най-добрата цел Благодаря ти!! П.П. Песента е много хубава

    Стойна, благодаря! Аз пък ще ти пожелая ведра вечер


    Dancho123 (Титити начумпи), лошо! Ако вятърът реши да ти прошепне някоя тайна, а ушите ти не са в правилна позиция, много ще загубиш... Затова ти желая да се научиш в най-скоро време!
  • Много ми допадна това внезапно поведение на влюбено момиче!
    Толкова естествено и истинско! Браво!
    поздравление и ведър ден!
  • Хубавото в твоите текстове, Йоана, е, че не са предварително обмислени и нагласени. Те са спонтанно изстреляни споделености. Затова ме улучват в сърцето. Пиши все така и се издигай нагоре. После само ще се рееш!

    Поздрав за искреността и естествеността ти:

    https://www.youtube.com/watch?v=tQ-2b6yNnx4

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....