26.07.2015 г., 12:05

Усетих въздишката ти

673 0 6

Усетих въздишката ти

И кичурът се люшна,
ухото потрепери,
сърцето се намери,
извърнах си главата,
забравих за земята,
заплувах в твоя поглед,
товара си изпуснах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Tilenus (Станислав Русев), благодаря! Много си мил Вдъхнови ме да опитам някой път със съвсем хайку

    Ан, радвам се! Ще отделя по-специално място на това стихче в сърцето ми тогава, а го мислех просто за едно дребосъче...

    Илко, трогната съм! Думите ти винаги носят мъдрост Аз съм си перманентно щастлива, но върху щастието понякога наслоявам и други чувства, почувствам ли необходимост и от тях
  • Почти Хайку. Обикновени думи, а... така се развълнувах. Поздрави!
  • Велин, благодаря ти! Радвам се, че ти харесва

    Мисана, в сърцето? Мисля, че за един творец това е най-добрата цел Благодаря ти!! П.П. Песента е много хубава

    Стойна, благодаря! Аз пък ще ти пожелая ведра вечер


    Dancho123 (Титити начумпи), лошо! Ако вятърът реши да ти прошепне някоя тайна, а ушите ти не са в правилна позиция, много ще загубиш... Затова ти желая да се научиш в най-скоро време!
  • Много ми допадна това внезапно поведение на влюбено момиче!
    Толкова естествено и истинско! Браво!
    поздравление и ведър ден!
  • Хубавото в твоите текстове, Йоана, е, че не са предварително обмислени и нагласени. Те са спонтанно изстреляни споделености. Затова ме улучват в сърцето. Пиши все така и се издигай нагоре. После само ще се рееш!

    Поздрав за искреността и естествеността ти:

    https://www.youtube.com/watch?v=tQ-2b6yNnx4

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...