Усетиш ли, че тъна в безнадежност,
или че гоня вятъра неистово,
а погледът ми жадно търси нежност,
люлейки се на прозрачните ми мисли,
кажи ми пак, че ятото се връща
през пролетта, дори да не очаквам.
Кажи ми, че душата ми е къща,
а любовта гнезди под стряхата ù.
Че рядко сме се срещали с човечност,
но пък и ние, недотам невинни,
си браним свойто светло кътче вечност,
от рутина, дребнавост и интриги. ...