Усмихната звезда бях аз,
но що се случи с мене,
от моето лице не падаше тя,
усмивката красива в нощта.
Но днес сълзи ми падат от очите,
бързо избледня горката тя.
Кажете вий какво се случи с мене,
защо умряла тя лежи на пода,
кой с куршум простреля я,
усмивката блестяща до сега.
Таз усмивка паднала на пода,
бавно в мъглата се покри,
кажете где изчезна тя,
усмивката блестяща до сега.
© Никола Диманов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
