Усмихнато дете
Обичам пролетта така
непредвидимо предвидима,
с ветровете си непредсказуеми,
с вълните си на живот.
Обичам изненадите така,
неприемливо подценявани,
изненадващо незаслужени,
неочаквано отхвърляни.
Обичам синьото небе така,
както изглежда от моя поглед,
от моя прозорец, така далечно,
неопитомено, неуловимо.
Обичам да си парадокс,
да даваш право на избор –
да бутна с ръце горди напред
онази хубава част от теб.
Обичам любовта да ходи
с цялата грация на Земята събрала,
с елегантност и арогантност,
по онези струни на китара.
Стари, недокоснати от време,
в което собственикът
сътворяваше любов със ноти
в уюта си така непознат.
Ще опитам да ги запозная –
повторно да се съживят взаимно,
щурците в кухата китара събрани
да зазвънят със ехо – отново.
© Слънчоглед All rights reserved.
