Изкачвам върха и виждам снега,
там виждам красота и белота,
студено, но вълнуващо утро,
пълно с чист въздух,
вилнее свобода,
пълно утро с прелестта на
дивата природа!
То не е мрак, не е голота,
то е зора, покрита с усмивки
и щастливи "лица"!
Затова, ако ти е тъжно и на теб,
просто се загледай в нея -
природата майка
и върни усмивката си и ти
и на лицето бързо я изрази!
© Ребека Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
