Изкачвам върха и виждам снега,
там виждам красота и белота,
студено, но вълнуващо утро,
пълно с чист въздух,
вилнее свобода,
пълно утро с прелестта на
дивата природа!
То не е мрак, не е голота,
то е зора, покрита с усмивки
и щастливи "лица"!
Затова, ако ти е тъжно и на теб,
просто се загледай в нея -
природата майка
и върни усмивката си и ти
и на лицето бързо я изрази!
© Ребека Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
