Тази вечер, останала сама,
в тази тиха, непрогледна тъмнина,
замислих се във тоз живот суров
"Не мога ли да тръгна по път нов!".
Отговор потърсих в мойто огледало,
което достатъчно на шкафа прах събрало.
Погледнах в него и за миг видях това,
което аз била съм в миналото - някога.
В очите ми кафяви, тъмни, вече мрачни,
оглеждаха се сенки - ярки и дори невзрачни,
но най-ми липсваше във този миг, сега,
усмивка на лицето, озарила ме в нощта. ...