Feb 22, 2012, 11:12 PM

Усмивката

  Poetry
668 0 0

Усмивката е ценен дар,
душата пуста силно сгрява.
Не се купува от пазар,
богат е този, който я раздава.

Че тя възкръсва добротата,
надеждата, човещината.
Покълва вярата в сърцето,
звездите сваля от небето.

Разцъфват люлякови клони,
душата радостно запява.
И аромат красив се носи,
лицето нежно засиява.

Затова усмивчица дарявай
на непознат, на мъничко дете.
На всяко същество, което има
туптящо в гърдите си сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Момчилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...