Устояване
Дочула
ромона
на ручей –
лъчезарният
смях
на дете,
се изправям,
за да продължа.
Изгрява
смисълът,
вдъхващ
нова доза
живот,
с усещане
за бъдност…
© Росица Танчева All rights reserved.
Дочула
ромона
на ручей –
лъчезарният
смях
на дете,
се изправям,
за да продължа.
Изгрява
смисълът,
вдъхващ
нова доза
живот,
с усещане
за бъдност…
© Росица Танчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...