дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
Apr 13, 2007, 8:59 AM

утопия върху червени релси

  Poetry
767 0 4
 

Мечтаех  си за раждането на пожар,
залял със жизнени отблясъци сърцето -
вулкани, недовършили размаха си,
за врящи езера със дъх на древност.


Мечтаех си във вените да се намеря,
като река от кървав сняг - стопен...
Със дишащи, клокочещи стремежи -
от корените си да стигна върховете.

Загубих си очите
да мечтая - света
след себе си
затворих...
Във кухината
на душата ми
е празно -
избухнах
във безлюдни
отрицания.


Обяздила съм
зъбите
на бездна -
притихнала,
настръхнала,
невярваща -
утопия 
върху
червени релси -
с представи
под чертата 
от фантазии.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0