утопия върху червени релси
Мечтаех си за раждането на пожар,
залял със жизнени отблясъци сърцето -
вулкани, недовършили размаха си,
за врящи езера със дъх на древност.
Мечтаех си във вените да се намеря,
като река от кървав сняг - стопен...
Със дишащи, клокочещи стремежи -
от корените си да стигна върховете.
Загубих си очите
да мечтая - света
след себе си
затворих...
Във кухината
на душата ми
е празно -
избухнах
във безлюдни
отрицания.
Обяздила съм
зъбите
на бездна -
притихнала,
настръхнала,
невярваща -
утопия
върху
червени релси -
с представи
под чертата
от фантазии.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дакота Все права защищены
