Утре
Сега е твърде късно за промяна,
и строго-елегантно ще си тръгна.
Червилото прикрива всяка рана
а другото го хвърлям в някой ъгъл.
Навън е лято. Само аз измръзвам,
защото ти ми беше топлината.
Кажи ми как се оздравява бързо
и как да се превърнем в непознати?
И как да я прогоня, самотата,
превърнала стените във решетки?
Нали сега е време за разплата
и минус теб е новата ми сметка.
И минус всичко пак те обожавам.
и помнят те студените ми пръсти.
Сърцето си на заден план оставям,
изплача ли те, знам, че ще се пръсне.
Каквото имах, свърши. Ще изчакам
за изгрева на идващото утро.
Събирам се от воплите и мрака,
и ще започна отначало. Утре.
© Деница Гарелова All rights reserved.
