Утре... да е друго време
576
0
6
Добре че бурята студена
днес никой, никой не съзря.
Мисли, като тежко бреме,
събраха се в една сълза.
Надбягваха се с тишината
и с таралежови бодли
в надеждата ми се провряха
със страх, че може да боли,
със срам, че твърде ще е рано
усмивка бяла да цъфти.
Небето ми в дъга побрано
дано за нощ дъждът смири.
А утре... да е друго време,
надраснало до край смъртта.
Душата в полет и над мене...
усетя ангелски крила.
© Таня Мезева All rights reserved.
