Добре че бурята студена
днес никой, никой не съзря.
Мисли, като тежко бреме,
събраха се в една сълза.
Надбягваха се с тишината
и с таралежови бодли
в надеждата ми се провряха
със страх, че може да боли,
със срам, че твърде ще е рано
усмивка бяла да цъфти.
Небето ми в дъга побрано
дано за нощ дъждът смири. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация