Oct 14, 2008, 10:04 PM

Утринна роса

  Poetry » Other
976 0 1

И във таз прекрасна сутрин

ставам в шест часа,

и във тази свежа утрин

гледам снежната роса,

как пада от небето

небето ясно и прекрасно,

и как пада във полето

като лъч светлинен, ясен. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Божинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вкарай ЕМОЦИЯ! Искам да УСЕЩАМ! Знам, че можеш!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...