Утро.
Като всяко друго. Чакано и преболяло.
Издържало изпитанията на вчерашния ден.
Утрото, какво е всъщност то?
Тъгата по изгубеното вчера
или нерадостта от вчерашното АЗ?
Вчера в съня  бях птица - лекокрила,
а днес с какви очи събуждам се, поглеждайки света?
Паднала в леглото, с прекършени крила,
лекокрила, но сама...
Търсейки неспирно къс спасение...

единствен лъч на просветление...
В птичия полет видяла и усетила тежестта на
собствените си крила...

Утро.
Като всяко друго. Паднало след края на нощта.
Не жалиш ти неволите ми пред деня.
Такива съм, уви... птица!!!
Летя тъй устремено в небосклона през нощта.
На сутринта наново осъзнала...
тежестта на своите крила.

Утро.
Като всяко друго. Дошло подред след нощната тъма.
Залъгващо ме само, че зад слънчевия лъч

се крие капка светлина...
Обещаващо и мамещо.
Убедено в собствената си правота.
Че мракът щом пропъди,
идва ред на струя светлина.
Просветление... след нощ на
затъмнение.

Утро.
Като всяко друго. Добре си ми дошло!!!
Но нещо ново в тебе има...
Подранило беше заранта.
Сноп лъчи ми прати

преди нощта да откъсне моите крила.
Озарена бях... Лекокрила, но не сама!
Събудих се, а до мен...
моите крила.