Oct 15, 2009, 12:39 AM

Утро

  Poetry » Love
772 0 1
УТРО С утрото при теб ще дойда,
с изгрева да мога да те сътворя.
Ти пак ще се усмихваш,
докоснат от слънчеви лъчи.
Очите ти сияйни
закачливо ще се взират в мен.
С косите ти – коприна нежна,
ще си играя като вятъра.
Ще ти донеса от своя огън,
бушувал през нощта в съня ми.
С мен ще тичаш по жарава
и в нестинарски ритъм ще гориш.
 В душите ни, като вулкани,
ще кипи нестихващата страст.
Вятърът ще ни загръща
и ти с коси от топъл дъжд
ще се унасяш заедно с мен.
В прегръдката ти ще притихна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Танцуваща Скитница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...