Утро
с изгрева да мога да те сътворя.
Ти пак ще се усмихваш,
докоснат от слънчеви лъчи.
Очите ти сияйни
закачливо ще се взират в мен.
С косите ти – коприна нежна, ще си играя като вятъра.
Ще ти донеса от своя огън,
бушувал през нощта в съня ми.
С мен ще тичаш по жарава
и в нестинарски ритъм ще гориш. В душите ни, като вулкани,
ще кипи нестихващата страст.
Вятърът ще ни загръща
и ти с коси от топъл дъжд
ще се унасяш заедно с мен. В прегръдката ти ще притихна...
© Танцуваща Скитница All rights reserved.
