И топла е, и все по-топла почвата...
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло
на тревата, и кротко си играе
вятърът с косите ми...
Ах, как обичам аромата
на горско диво утро...
Ах, как се пълнят с красота
очите ми...
© Свещен Огън All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
